бракониер

Речник на българския език

бракониѐр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. бракониѐри, м. Човек, който бракониерства.
прил. бракониѐрски, бракониѐрска, бракониѐрско, мн. бракониѐрски.

Грешни изписвания (7)

  • браконеер
  • бракунеер
  • бракуниер
  • бръконеер
  • бръкониер
  • бръкунеер
  • бръкуниер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-ко-ни-ер
непълен член бра-ко-ни-е-ра
пълен член бра-ко-ни-е-рът
мн.ч. бра-ко-ни-е-ри
членувано бра-ко-ни-е-ри-те
бройна форма бра-ко-ни-е-ри
звателна форма бра-ко-ни-е-ре