боцман

Речник на българския език

бо̀цман съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. бо̀цмани, м. Спец. Корабен старшина.

Грешни изписвания (1)

  • боцмън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. боц-ман
непълен член боц-ма-на
пълен член боц-ма-нът
мн.ч. боц-ма-ни
членувано боц-ма-ни-те
бройна форма боц-ма-ни
звателна форма боц-ма-не