борч

Речник на българския език

борч — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бо̀рчът, бо̀рча, мн. бо̀рчове, (два) бо̀рча, м. Разг. Паричен дълг.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. борч
непълен член бор-ча
пълен член бор-чът
мн.ч. бор-чо-ве
членувано бор-чо-ве-те
бройна форма бор-ча
звателна форма —

Връзки