бонификация

Речник на българския език

бонифика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Добавка заради по-добро качество или постигнат успех, която подобрява резултата.

Грешни изписвания (47)

  • бонефекацеа
  • бонефекацеъ
  • бонефекацея
  • бонефекациа
  • бонефекациъ
  • бонефекация
  • бонефикацеа
  • бонефикацеъ
  • бонефикацея
  • бонефикациа
  • бонефикациъ
  • бонефикация
  • бонифекацеа
  • бонифекацеъ
  • бонифекацея
  • бонифекациа
  • бонифекациъ
  • бонифекация
  • бонификацеа
  • бонификацеъ
  • бонификацея
  • бонификациа
  • бонификациъ
  • бунефекацеа
  • бунефекацеъ
  • бунефекацея
  • бунефекациа
  • бунефекациъ
  • бунефекация
  • бунефикацеа
  • бунефикацеъ
  • бунефикацея
  • бунефикациа
  • бунефикациъ
  • бунефикация
  • бунифекацеа
  • бунифекацеъ
  • бунифекацея
  • бунифекациа
  • бунифекациъ
  • бунифекация
  • бунификацеа
  • бунификацеъ
  • бунификацея
  • бунификациа
  • бунификациъ
  • бунификация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-ни-фи-ка-ция
членувано бо-ни-фи-ка-ци-я-та
мн.ч. бо-ни-фи-ка-ции
членувано бо-ни-фи-ка-ци-и-те
звателна форма