бон

Речник на българския език

1. бон — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бо̀нът, бо̀на, мн. бо̀нове, (два) бо̀на, м.
1. Спец. В банковото дело — книжен знак на определена стойност, който дава право на притежателя в даден срок да получи пари или стока. Поименни бонове. Съкровищни бонове.
2. Остар. Разг. Хиляда лева, хилядарка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бон
непълен член бо-на
пълен член бо-нът
мн.ч. бо-но-ве
членувано бо-но-ве-те
бройна форма бо-на
звателна форма —

2. Бон — град (тип 198) редактиране

Значение

Връзки