болярин

Речник на българския език

боля̀рин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. боля̀ри, м. ист. Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от IХ до ХIV век.
прил. боля̀рски, боля̀рска, боля̀рско, мн. боля̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • болярен
  • булярен
  • булярин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-ля-рин
непълен член бо-ля-ри-на
пълен член бо-ля-ри-нът
мн.ч. бо-ля-ри
членувано бо-ля-ри-те
бройна форма бо-ля-ри
звателна форма бо-ля-ри-но