боллук

Речник на българския език

боллу̀к — съществително име, мъжки род (тип 6) редактиране

Значение

м., само ед. Остар. Изобилие.

Грешни изписвания (1)

  • буллук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бол-лук
непълен член —
пълен член —
мн.ч. —
членувано —
бройна форма —
звателна форма —

Връзки