бодикит

Речник на българския език

бо̀дикѝт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бодекит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-ди-кит
непълен член бо-ди-ки-та
пълен член бо-ди-ки-тът
мн.ч. бо-ди-ки-то-ве
членувано бо-ди-ки-то-ве-те
бройна форма бо-ди-ки-та
звателна форма