богослужител

Речник на българския език

богослужѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • богосложител
  • богосложитил
  • богослужитил
  • богусложител
  • богусложитил
  • богуслужител
  • богуслужитил
  • бугосложител
  • бугосложитил
  • бугослужител
  • бугослужитил
  • бугусложител
  • бугусложитил
  • бугуслужител
  • бугуслужитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-гос-лу-жи-тел
непълен член бо-гос-лу-жи-те-ля
пълен член бо-гос-лу-жи-те-лят
мн.ч. бо-гос-лу-жи-те-ли
членувано бо-гос-лу-жи-те-ли-те
бройна форма бо-гос-лу-жи-те-ли
звателна форма бо-гос-лу-жи-те-лю