богослов

Речник на българския език

1. богосло̀в съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. богосло̀ви, м. Специалист по богословие.
прил. богосло̀вски, богосло̀вска, богосло̀вско, мн. богосло̀вски. Богословски факултет.

Грешни изписвания (7)

  • богуслов
  • бугослов
  • бугуслов
  • богослоф
  • богуслоф
  • бугослоф
  • бугуслоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-гос-лов
непълен член бо-гос-ло-ва
пълен член бо-гос-ло-вът
мн.ч. бо-гос-ло-ви
членувано бо-гос-ло-ви-те
бройна форма бо-гос-ло-ви
звателна форма бо-гос-ло-ве

2. Богосло̀в географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Богуслов
  • Бугослов
  • Бугуслов
  • Богослоф
  • Богуслоф
  • Бугослоф
  • Бугуслоф