богомо̀лец
—
съществително име, мъжки род
(тип 8a)
Значение
мн. богомо̀лци, м. Вярващ човек по време на едно негово посещение в църква, където присъства на служба и се моли.
Грешни изписвания (7)
- богомолиц
- богумолец
- богумолиц
- бугомолец
- бугомолиц
- бугумолец
- бугумолиц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бо-го-мо-лец | |
|---|---|---|
| непълен член | бо-го-мо-ле-ца | |
| пълен член | бо-го-мо-ле-цът | |
| мн.ч. | бо-го-мол-ци | |
| членувано | бо-го-мол-ци-те | |
| бройна форма | бо-го-мол-ци | |
| звателна форма | бо-го-мо-ле-цо | |