богатир

Речник на българския език

богатѝр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Средновековен руски воин.

Грешни изписвания (3)

  • богътир
  • бугатир
  • бугътир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-га-тир
непълен член бо-га-ти-ра
пълен член бо-га-ти-рът
мн.ч. бо-га-ти-ри
членувано бо-га-ти-ри-те
бройна форма бо-га-ти-ри
звателна форма бо-га-ти-ре