боб

Речник на българския език

боб съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бо̀бът, бо̀ба, мн. бо̀бове, (два) бо̀ба, м.
1. Само ед. Едногодишно растение, чиито шушулковидни плодове и зърната в тях се употребяват за храна; фасул. Зелен боб. Бял боб.
2. Зърната от това растение, от които се приготвят ястия. Сух боб. Свинско с боб. Боб чорба.
прил. бо̀бен, бо̀бена, бо̀бено, мн. бо̀бени. Бобено зърно. Бобена чорба.
прил. бо̀бов, бо̀бова, бо̀бово, мн. бо̀бови. Бобово зърно.



бо̀бът, бо̀ба, мн. бо̀бове, (два) бо̀ба, м. Спец. В спорта — специална спортна шейна за участие в състезание по бобслей.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • боп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. боб
непълен член бо-ба
пълен член бо-бът
мн.ч. бо-бо-ве
членувано бо-бо-ве-те
бройна форма бо-ба
звателна форма