блъф

Речник на българския език

блъф съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

блъ̀фът, блъ̀фа, мн. блъ̀фове, (два) блъ̀фа, м. Преднамерено създаване на лъжлива представа; измама, заблуда.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блъф
непълен член блъ-фа
пълен член блъ-фът
мн.ч. блъ-фо-ве
членувано блъ-фо-ве-те
бройна форма блъ-фа
звателна форма