блокировач

Речник на българския език

блокировач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бло-ки-ро-вач
непълен член бло-ки-ро-ва-ча
пълен член бло-ки-ро-ва-чът
мн.ч. бло-ки-ро-ва-чи
членувано бло-ки-ро-ва-чи-те
бройна форма бло-ки-ро-ва-чи
звателна форма бло-ки-ро-ва-чо