близалце

Речник на българския език

близалцѐ съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • блезалце
  • блезълце
  • близълце

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бли-зал-це
членувано бли-зал-це-то
мн.ч. бли-зал-ца
членувано бли-зал-ца-та