блам

Речник на българския език

блам — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

книж. Лишаване от доверие, сваляне от ръководен пост чрез гласуване.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блам
непълен член бла-ма
пълен член бла-мът
мн.ч. бла-мо-ве
членувано бла-мо-ве-те
бройна форма бла-ма
звателна форма —

Връзки