благочинност

Речник на българския език

благочинност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • благочиност
  • благочиннос
  • благочинос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-чин-ност
членувано бла-го-чин-ност-та
мн.ч. бла-го-чин-нос-ти
членувано бла-го-чин-нос-ти-те
звателна форма