благотворител

Речник на българския език

благотворѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

благотворѝтелят, благотворѝтеля, мн. благотворѝтели, м. Човек, който се занимава с благотворителна дейност.

Грешни изписвания (15)

  • благотворитил
  • благотвурител
  • благотвуритил
  • благутворител
  • благутворитил
  • благутвурител
  • благутвуритил
  • блъготворител
  • блъготворитил
  • блъготвурител
  • блъготвуритил
  • блъгутворител
  • блъгутворитил
  • блъгутвурител
  • блъгутвуритил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-гот-во-ри-тел
непълен член бла-гот-во-ри-те-ля
пълен член бла-гот-во-ри-те-лят
мн.ч. бла-гот-во-ри-те-ли
членувано бла-гот-во-ри-те-ли-те
бройна форма бла-гот-во-ри-те-ли
звателна форма бла-гот-во-ри-те-лю