бифуркация

Речник на българския език

бѝфурка̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

книж. Разделяне на две; раздвояване, разклоняване.

Грешни изписвания (11)

  • бифуркациъ
  • бифоркацеа
  • бифоркацеъ
  • бифоркацея
  • бифоркациа
  • бифоркациъ
  • бифоркация
  • бифуркацеа
  • бифуркацеъ
  • бифуркацея
  • бифуркациа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-фур-ка-ция
членувано би-фур-ка-ци-я-та
мн.ч. би-фур-ка-ции
членувано би-фур-ка-ци-и-те
звателна форма