битник

Речник на българския език

бѝтник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. бѝтници, м. ист. Представител на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на ХХ век, което изразява протеста на младите срещу установените норми на живот, морал, поведение и облекло.

Грешни изписвания (1)

  • битнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бит-ник
непълен член бит-ни-ка
пълен член бит-ни-кът
мн.ч. бит-ни-ци
членувано бит-ни-ци-те
бройна форма бит-ни-ци
звателна форма бит-ни-ко