бинокъл

Речник на българския език

бино̀къл съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. бино̀кли, (два) бино̀къла, м. Оптически уред от две зрителни тръби с увеличителни стъкла за наблюдаване на отдалечени обекти.

Грешни изписвания (3)

  • бенокал
  • бенокъл
  • бинокал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-но-къл
непълен член би-но-къ-ла
пълен член би-но-къ-лът
мн.ч. би-нок-ли
членувано би-нок-ли-те
бройна форма би-но-къ-ла
звателна форма