билю̀к — съществително име, мъжки род (тип 14)
Значение
мн. билю̀ци, (два) билю̀ка, м.
1. Остар. Стадо. Билюк говеда.
2. ист. Във феодална Турция — военна част от стотина войници.
3. Диал. Множество, голям брой. Един билюк деца.
1. Остар. Стадо. Билюк говеда.
2. ист. Във феодална Турция — военна част от стотина войници.
3. Диал. Множество, голям брой. Един билюк деца.
Грешни изписвания (1)
- белюк