билкоберач

Речник на българския език

билкоберач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бил-ко-бе-рач
непълен член бил-ко-бе-ра-ча
пълен член бил-ко-бе-ра-чът
мн.ч. бил-ко-бе-ра-чи
членувано бил-ко-бе-ра-чи-те
бройна форма бил-ко-бе-ра-чи
звателна форма бил-ко-бе-ра-чо