бик

Речник на българския език

бик — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бикъ̀т, бика̀, мн. бѝкове и бѝци, (два) бѝка, м. Мъжко говедо за разплод.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бик
непълен член би-ка
пълен член би-кът
мн.ч. би-ко-ве
членувано би-ко-ве-те
бройна форма би-ка
звателна форма —

Връзки