библиофил

Речник на българския език

библиофѝл съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. библиофѝли, м. Любител и събирач на книги.
прил. библиофѝлски, библиофѝлска, библиофѝлско, мн. библиофѝлски. Библиофилско издание.

Грешни изписвания (7)

  • беблеофил
  • беблеуфил
  • беблиофил
  • беблиуфил
  • библеофил
  • библеуфил
  • библиуфил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. биб-ли-о-фил
непълен член биб-ли-о-фи-ла
пълен член биб-ли-о-фи-лът
мн.ч. биб-ли-о-фи-ли
членувано биб-ли-о-фи-ли-те
бройна форма биб-ли-о-фи-ли
звателна форма биб-ли-о-фи-ле