библиограф

Речник на българския език

библиогра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. библиогра̀фи, м. Специалист по библиография (в 1 знач.).

Грешни изписвания (7)

  • беблеограф
  • беблеуграф
  • беблиограф
  • беблиуграф
  • библеограф
  • библеуграф
  • библиуграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. биб-ли-ог-раф
непълен член биб-ли-ог-ра-фа
пълен член биб-ли-ог-ра-фът
мн.ч. биб-ли-ог-ра-фи
членувано биб-ли-ог-ра-фи-те
бройна форма биб-ли-ог-ра-фи
звателна форма биб-ли-ог-ра-фе