бенедиктинец

Речник на българския език

бенедиктинец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

църк. Монах от бенедектинския орден (основан в IX в. и дал голям градивен принос за развитието на католическата църква).

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-не-дик-ти-нец
непълен член бе-не-дик-ти-не-ца
пълен член бе-не-дик-ти-не-цът
мн.ч. бе-не-дик-тин-ци
членувано бе-не-дик-тин-ци-те
бройна форма бе-не-дик-тин-ци
звателна форма бе-не-дик-ти-не-цо