белтък

Речник на българския език

белтъ̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. белтъ̀ци, (два) белтъ̀ка, м.
1. Прозрачно пихтиесто вещество около жълтъка в яйцето, което става бяло при варене.
2. Спец. Белтъчина.
3. Разг. Бялата непрозрачна част в окото.
прил. белтъ̀чен, белтъ̀чна, белтъ̀чно, мн. белтъ̀чни (в 1 и 2 знач.). Белтъчен крем. Белтъчно вещество.

Грешни изписвания (1)

  • билтък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бел-тък
непълен член бел-тъ-ка
пълен член бел-тъ-кът
мн.ч. бел-тъ-ци
членувано бел-тъ-ци-те
бройна форма бел-тъ-ка
звателна форма