бележкарка

Речник на българския език

бележка̀рка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. бележка̀рки, ж. Пренебр. Ученичка или студентка бележкар.

Грешни изписвания (15)

  • бележкаркъ
  • белижкарка
  • белижкаркъ
  • билежкарка
  • билежкаркъ
  • билижкарка
  • билижкаркъ
  • белешкарка
  • белешкаркъ
  • белишкарка
  • белишкаркъ
  • билешкарка
  • билешкаркъ
  • билишкарка
  • билишкаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-леж-кар-ка
членувано бе-леж-кар-ка-та
мн.ч. бе-леж-кар-ки
членувано бе-леж-кар-ки-те
звателна форма бе-леж-кар-ке