бел

Речник на българския език

1. бел съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бѐлът, бѐла, мн. бѐлове, (два) бѐла, м. Диал. Права лопата, лизгар.



бѐлът, бѐла, мн. бѐлове, (два) бѐла, м. Спец. Във физиката — единица за измерване силата на звука.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бел
непълен член бе-ла
пълен член бе-лът
мн.ч. бе-ло-ве
членувано бе-ло-ве-те
бройна форма бе-ла
звателна форма

2. Бел географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение