безхарактерност

Речник на българския език

безхарактерност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • безхарактернос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-ха-рак-тер-ност
членувано без-ха-рак-тер-ност-та
мн.ч. без-ха-рак-тер-нос-ти
членувано без-ха-рак-тер-нос-ти-те
звателна форма