безумница

Речник на българския език

безу̀мница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. безу̀мници, ж. Остар. Безумка.

Грешни изписвания (7)

  • безумнеца
  • безумнецъ
  • безумницъ
  • бизумнеца
  • бизумнецъ
  • бизумница
  • бизумницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зум-ни-ца
членувано бе-зум-ни-ца-та
мн.ч. бе-зум-ни-ци
членувано бе-зум-ни-ци-те
звателна форма бе-зум-ни-це