безу̀мец
—
съществително име, мъжки род
(тип 8a)
Значение
мн. безу̀мци, м.
1. Разг. Луд човек.
2. Безразсъден човек.
1. Разг. Луд човек.
2. Безразсъден човек.
Грешни изписвания (3)
- безумиц
- бизумец
- бизумиц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бе-зу-мец | |
|---|---|---|
| непълен член | бе-зу-ме-ца | |
| пълен член | бе-зу-ме-цът | |
| мн.ч. | бе-зум-ци | |
| членувано | бе-зум-ци-те | |
| бройна форма | бе-зум-ци | |
| звателна форма | бе-зу-ме-цо | |