безукорност

Речник на българския език

безукорност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • безукорнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зу-кор-ност
членувано бе-зу-кор-ност-та
мн.ч. бе-зу-кор-нос-ти
членувано бе-зу-кор-нос-ти-те
звателна форма