безпричинност

Речник на българския език

безпричинност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • безпричиност
  • безпричиннос
  • безпричинос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-п-ри-чин-ност
членувано без-п-ри-чин-ност-та
мн.ч. без-п-ри-чин-нос-ти
членувано без-п-ри-чин-нос-ти-те
звателна форма