безименник

Речник на българския език

безименник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • безименик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зи-мен-ник
непълен член бе-зи-мен-ни-ка
пълен член бе-зи-мен-ни-кът
мн.ч. бе-зи-мен-ни-ци
членувано бе-зи-мен-ни-ци-те
бройна форма бе-зи-мен-ни-ци
звателна форма бе-зи-мен-ни-ко