беззаконник

Речник на българския език

беззаконник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • беззаконик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-за-кон-ник
непълен член без-за-кон-ни-ка
пълен член без-за-кон-ни-кът
мн.ч. без-за-кон-ни-ци
членувано без-за-кон-ни-ци-те
бройна форма без-за-кон-ни-ци
звателна форма без-за-кон-ни-ко