бежанец

Речник на българския език

бежанѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. бежанцѝ, м. Човек, който е напуснал родното си място поради преследване, войни, размирици и др. обстоятелства. Те са бежанци от Тракия.
прил. бежанскѝ, бежанска̀, бежанско̀, мн. бежанскѝ. Бежански лагер.

Грешни изписвания (3)

  • бежънец
  • бижанец
  • бижънец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-жа-нец
непълен член бе-жа-не-ца
пълен член бе-жа-не-цът
мн.ч. бе-жан-ци
членувано бе-жан-ци-те
бройна форма бе-жан-ци
звателна форма бе-жа-не-цо