бегач

Речник на българския език

бега̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. бега̀чи, м.
1. Човек, който умее да бяга бързо.
2. Спортист, който участва в състезания по бягане.
3. Вид велосипед за спортни състезания по колоездене.

Грешни изписвания (1)

  • бигач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-гач
непълен член бе-га-ча
пълен член бе-га-чът
мн.ч. бе-га-чи
членувано бе-га-чи-те
бройна форма бе-га-чи
звателна форма бе-га-чо