беатификация

Речник на българския език

беатификация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

църк. Провъзгласяване на някого за „блажен“ — по-ниска степен от светец

Грешни изписвания (1)

  • беатификациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-а-ти-фи-ка-ция
членувано бе-а-ти-фи-ка-ци-я-та
мн.ч. бе-а-ти-фи-ка-ции
членувано бе-а-ти-фи-ка-ци-и-те
звателна форма