барон

Речник на българския език

баро̀н съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. баро̀ни, м. Благородническа титла по-ниска от граф, както и лице, което има тази титла.

Грешни изписвания (1)

  • бърон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-рон
непълен член ба-ро-на
пълен член ба-ро-нът
мн.ч. ба-ро-ни
членувано ба-ро-ни-те
бройна форма ба-ро-ни
звателна форма ба-ро-не