бардук

Речник на българския език

барду̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. барду̀ци, (два) барду̀ка, м. Диал. Стомна.
същ. умал. барду̀че, мн. барду̀чета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • бърдук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бар-дук
непълен член бар-ду-ка
пълен член бар-ду-кът
мн.ч. бар-ду-ци
членувано бар-ду-ци-те
бройна форма бар-ду-ка
звателна форма