бардак

Речник на българския език

барда̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. барда̀ци, (два) барда̀ка, м. Пренебр. Публичен дом или място и обстановка, които наподобяват публичен дом.

Грешни изписвания (1)

  • бърдак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бар-дак
непълен член бар-да-ка
пълен член бар-да-кът
мн.ч. бар-да-ци
членувано бар-да-ци-те
бройна форма бар-да-ка
звателна форма