бар

Речник на българския език

бар съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ба̀рът, ба̀ра, мн. ба̀рове, (два) ба̀ра, м.
1. Малък ресторант, където напитките и закуските се поднасят на специален висок плот, от едната страна на който посетителите седят на високи столчета.
2. Самият плот в такъв ресторант.
3. Нощно увеселително заведение.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бар
непълен член ба-ра
пълен член ба-рът
мн.ч. ба-ро-ве
членувано ба-ро-ве-те
бройна форма ба-ра
звателна форма