бакалин

Речник на българския език

бака̀лин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. бака̀ли, м. Остар. Търговец на стоки за домакински нужди — предимно дребни стоки за храна.

Грешни изписвания (3)

  • бакален
  • бъкален
  • бъкалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ка-лин
непълен член ба-ка-ли-на
пълен член ба-ка-ли-нът
мн.ч. ба-ка-ли
членувано ба-ка-ли-те
бройна форма ба-ка-ли
звателна форма ба-ка-ли-но