багажник

Речник на българския език

бага̀жник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. бага̀жници, (два) бага̀жника, м. Приспособление за поставяне на багаж в/на превозно средство (лека кола, велосипед и др.). Колата има голям багажник. Подвижен багажник.

Грешни изписвания (3)

  • багажнек
  • бъгажнек
  • бъгажник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-гаж-ник
непълен член ба-гаж-ни-ка
пълен член ба-гаж-ни-кът
мн.ч. ба-гаж-ни-ци
членувано ба-гаж-ни-ци-те
бройна форма ба-гаж-ни-ка
звателна форма