аха

Речник на българския език

1. аха̀ междуметие (тип 190) редактиране

Значение

част. Разг.
1. За потвърждение, изразено мимоходом: да, наистина, така е. – Чуваш ли какво ти говоря? — Аха — каза тя, продължавайки да гледа втренчено в телевизора.
2. За означаване, че едно действие почти е щяло да стане или почти ще стане, но не става. И той, аха да си отвори устата — тя пак го прекъсва.



междум.
1. За изразяване на внезапно досещане, вникване, проумяване. Аха, разбрах най-после!
2. За изразяване на закана или шеговита закана. Аха, ще видим тая работа!

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ахъ
  • ъха
  • ъхъ

2. аха̀ частица (тип 191) редактиране

Значение

част. Разг.
1. За потвърждение, изразено мимоходом: да, наистина, така е. – Чуваш ли какво ти говоря? — Аха — каза тя, продължавайки да гледа втренчено в телевизора.
2. За означаване, че едно действие почти е щяло да стане или почти ще стане, но не става. И той, аха да си отвори устата — тя пак го прекъсва.



междум.
1. За изразяване на внезапно досещане, вникване, проумяване. Аха, разбрах най-после!
2. За изразяване на закана или шеговита закана. Аха, ще видим тая работа!

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ахъ
  • ъха
  • ъхъ

3. аха — сег. вр., 3 л., ед. ч.

аха е производна форма на ахам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. аха — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

аха е производна форма на ахам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. аха — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

аха е производна форма на ахам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).