аутопсия

Речник на българския език

ауто̀псия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Разрязване и изследване на човешки или животински труп, за да се установят причините за смъртта.

Грешни изписвания (23)

  • аотопсеа
  • аотопсеъ
  • аотопсея
  • аотопсиа
  • аотопсиъ
  • аотопсия
  • аутопсеа
  • аутопсеъ
  • аутопсея
  • аутопсиа
  • аутопсиъ
  • ъотопсеа
  • ъотопсеъ
  • ъотопсея
  • ъотопсиа
  • ъотопсиъ
  • ъотопсия
  • ъутопсеа
  • ъутопсеъ
  • ъутопсея
  • ъутопсиа
  • ъутопсиъ
  • ъутопсия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ау-топ-сия
членувано ау-топ-си-я-та
мн.ч. ау-топ-сии
членувано ау-топ-си-и-те
звателна форма