атомизъм

Речник на българския език

атомѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

Механично-материалистично учение възникналол в древна Гърция (Демокрит, Епикур, Лукреций), според който природата се състои от вечни, неизменни, неделими и извънредно малки частици (атоми), които запълват всичко и се намират във вечно и непрекъснато движение. Учение за строежа, свойствата и енергията на атома.

Грешни изписвания (7)

  • атомизам
  • атумизам
  • атумизъм
  • ътомизам
  • ътомизъм
  • ътумизам
  • ътумизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ато-ми-зъм
непълен член ато-миз-ма
пълен член ато-миз-мът
мн.ч. ато-миз-ми
членувано ато-миз-ми-те
бройна форма ато-ми-зъ-ма
звателна форма